(На третата вечер)

Добри ми стари призраци, повярвайте, 
не исках да нощувам в тази зала, 
не исках да досаждам на спокойните 
дълбоки сънища, проскърцващи в стените ви. 
Но няма как, сега разквартируваха 
частта ни в този дом и настанихме се 
- кой както може - в тихите ви кътчета. 
Легло тук няма. Редниците дремят 
(прекрасните ни глупави смелчаги) 
на столове по пода и на двора. 
Едно бюро изглежда привлекателно, 
но някак си на своя нисък подиум 
прилича на олтар. И доста старо е, 
така че става доста неудобно 
на него да опъна гръб с похъркване. 
Седя си тук, оставил съм си лампата, 
момчетата учтиво се преструват, 
че спят, за да не пречат на наивния 
ми опит да ви кажа, мили призраци, 
че прашният уют на коридорите 
със нас ще си остане дълго, дълго,
да, дълго, дълго, дълго, дълго...