на по петдесет не бива да ставаме  опасни професорчета с мазни асистенти  не бива да зяпаме връстничките на дъщерите си  не за друго а защото ще сме им смешни  поне на по-умните от тях защото за другите  не си и струва да се мисли на стари години  а същото си беше и когато ритахме в двора  и се смеехме безгрижно на женските глупости  не знаете как мислят те за нас пичове не знаете с какво презрение говорят  за старческата похот на бащите ни  казвам ви прав е бил оня когато е казал  че всеки хусар оцелял след трийсет и пет  е страхливец над всички страхливци  братлета няма да е никак лесно  защото проклетите момичета са толкова  по-привлекателни колкото по стари и грозни  ставаме ние да не говоря за шкембетата  и забравяме че вкъщи е ученическата ни история  заради която щяхме да си режем вените  когато бяхме неприлично млади  забравяме че тя прави повече пари от нас  и изглежда толкова добре заради йогата  че връстниците на синовете ни  ни смятат за нещастници когато си губим ума  и се държим нелепо заради свежото цупене  на нечии други ученически любови  нашата роля братлета до няколко години  ще е тази на отец лоренцо да се усмихваме  да благославяме и да свирим с банджо на верандата  и бог да ни е на помощ братлета  проклетият стар бог да ни гледа право в очите  когато дъщерите ни канят приятелки вкъщи 

Не е чудно, че завършен простак като теб е избрал за идол банкянското недоразумение.

Авторът пресъздава българския вариант на филма "Американски прелести" (1999), в който се третира темата за измамната свобода на остаряващ мъж, който се влюбва в приятелка на дъщеря си.
Да живееш сред лъжа, кризи и конфликти, още повече да знаеш, че животът ти приключва наскоро, те кара да предпримеш нещо драстично, в търсене на своята идентичност. Така самозаблуждението за вкарване на смисъл в отлитащия ти живот, те прави смешен в очите на околните.
Ех, апостолофф, изкуството не е като да драснеш няколко пресечни точки на земната еклиптика.)))))))))))

филмът получава пет статуетки "Оскар" през 2000 год. - за Най-добър филм, Най-добър режисьор, Най-добра мъжка роля, Най-добър оригинален сценарий и Най-добро операторско майсторство.
И нещо любопитно - във филма има непрекъснато препратки към романа на Владимир Набоков "Лолита", а Lester Burnham (Лестър Бърнам – главният герой) е анаграма на "Humbert learns" (Скромен ученик). Анджела Хейс (тийнейджърката) също е препратка към Лолита Хейз – главната героиня в книгата на Набоков.

Звучи доста тъжно като констатация. Разбира се, политическите ти приятели, няма да го схванат, тъй като са полови атлети в трета възраст.

Как точно реши, че е преразказ на филма? Я помисли още малко и може да ти светне кой точно е професора.))))))
На такива като теб трябва да се говори буквално. Да се назовават имена и да са придружени с епитети. Ако може епитетите да са гнусни.
Надали си чувал за метафора, хипербола, литота, метонимия, синекдоха, олицетворение, алегория, ирония, сарказъм, инверсия, контраст, антитеза, синтактичен и образен паралелизъм, реторичен въпрос, градация, анафора, епифора, сравнение, антономазия, апосиопеза и пр. и пр.
А и да си чувал – нищо не си разбрал.)))))))))))

Изкуството не е за всеки. Виж за чалгата - няма дя споря.))))))))

:))) Типично явление. Тук всички ръбове са врели и кипели в сферата на изкуството.