Постинг
04.06.2019 09:00 -
***
Ще трябва навярно да правя завой.
Отплува сама Пенелопа.
Забравил за мене е сигурно Ной,
макар, че съм жив след потопа.
И плувам зад борда със собствен ескорт
от много звезди и Пегаси.
Събирам тъгата на зъзнещ акорд
в един тъмен ъгъл на маса.
Слънца разпилял е във чашата Бог
от спомен за нощ и светулки.
Безкраен е този смълчан монолог
с разплакана соло цигулка.
И често в съня ми проблесва сонет
с вселени копнеж и утеха. –
Една звездна песен, един силует,
фрагменти от чезнещо ехо.
Макар, че те няма, измислям те пак.
При мен си, дори да те няма.
Кънтят в тишината сонати от мрак
над малката маса за двама.
Няма коментари
Търсене
Блогрол