Вчера се събрахме на Орлов мост и си направихме кратка вечерна забава по повод новия Закон за горите. Да, беше вълнуващо - и нищо повече. Както винаги става с интелигентите, се изложихме. Полицията ни раздели и пусна движението за нула време. Телевизиите ни игнорираха. Бяхме като овчици на паша. От подобни интелигентско-сипатични действия не се получава друго освен изпускане на пАрата и поизлъскване на съвестите ни. Това, срещу което протестираме, си остава. Да не говорим, че, както някой правилно отбеляза, младите и интелигентни хора протестират само за ограничен брой неща, а всъщност цялата страна се пука по шевовете от наболели проблеми.

Първо, трябва протестите да продължат дълго, а не да са всяко чудо за три дни. Това е сложев момент - просто напрежението спада и всеки си казва, че си е свършил работата.

Второ, трябва да са дълги, а не едночасови (тук който е чел Наоми Клайн, може и да не се съгласи - склонен съм да чуя всичко разумно по въпроса).

Трето, хубаво е да няма колички с бебета, дечица, тийнейджъри, гаджета, съпруги, възрастни хора и домашни кучета. Когато жандармерията дойде с щитовете, може да пострада жена или дете, или стар човек. Някой съпруг може да се опита да удари жандармерист - което е жестока грешка. А всичко това вреди не само на пострадалите, а и на каузата. На протести трябва да има най-вече пълнолетни мъже.

Ако има главно пълнолетни мъже, никой от тях не се притеснява за приятелката или детето си и няма поводи за изнервяне, страх или насилие. Голяма работа, ако ченгето те повлачат малко по асфалта или ти скъсат тениската. Мъж си, ще търпиш. На ченгето това му е работата.

Никакъв страх и никакво чувство за неудобство! Протестът си е протест. Целта му не е да е приятен, а да е шумен, забележим и невъзможен за пренебрегване. Да, движението се прекъсва. Да, това е нарушение на обществения ред и пречи на много невинни хора. С тях можем и трябва да сме любезни, да ги каним да ни извинят и да излязат да протестират с нас. Няма как - човек ходи по протести, когато иначе не му обръщат внимание.
Никакъв страх, повтарям. Човек трябва да е подготвен, че полицията се държи по-скоро нормално, а жандармерията бие и то жестоко. Така е, който не иска такива неща, да си стои вкъщи.

Никакво внимание към полицията! Не насилие или неуважение, просто игнориране. Лежачка на асфалта и това е. Нека те влачат, нека ти вземат справка, пък ако се стигне и дотам - нека прекараш една гадна вечер в ареста. Но ако сто души или хиляда души просто легнат на шосето - кой ще ги влачи всичките? Ако извлечените се връщат да легнат пак? Лежане, това си е. Никому нищо лошо, просто легнал протест.
Да, това е неподчинение. Но кротко неподчинение, за да няма провокации от и към полицията и жандармерията.

Все пак трябва да се пропускат линейки и бременни жени. Има един полицейски номер с фалшива линейка. Нищо, дори тази линейка трябва да се пропуска. Но само тя. Протестът трябва да се затваря плътно зад линейката.

Никакво насилие! Никакво. Никога не трябва да се удря полицай. Мацките, които прегръщаха жандармеристите, бяха истинскте героини на 13 юни 2012. Прекарали са отвратителна нощ, убеден съм. Но те направиха, каквото трябва. Сега, дай Боже без повече мацки, никой нормален мъж не би прегърнал жандармерист - няма и нужда от това, пък и е рисковано. Но жандармеристът не трябва изобщо да бъде провокиран. нито да му бъде обръщано внимание. Дори когато те бие. Пазиш главата, стискаш зъби и лежиш.

Солидарност! Ако протестират природолюбители, нека учителите дойдат при тях. Ако стачкуват миньори, нека природолюбителите са с тях. Всички заедно, колкото и да са различни, са Народ. Поотделно, по групички, са просто тълпи.

Никакви футболни агитки и хулигани! Ако дойде агитката, подбудена от самата полиция, то тази агитка се превръща в повод за побой. Ако дойдат тъпите момчета с телешките погледи и бръснатите тикви, протестът е опорочен, трябва веднага и тихо да се разпусне, за да се събере спонтанно пак другаде, на друг ден.

Организацията трябва да е спонтанна - Фейсбук е добро място за начало на протест. Трябва нещата да са естествени, почти случайни. Без партийни шефове. Протестът трябва да е с ясна цел. Протестира се или се стачкува конкретно за това и това, солидарността е към тези и тези хора заради конкретно искане.

Трябва да се протестира там, където това ще има значение. Орлов мост е добро място, но има и други. Ако ще се спира движението, да се спре наистина - без никакво внимание към полицията. Без приказки. Без преговори. Без насилие. Тихо и кротко, и без отказване. Ако трябва - два часа.

Трябва да се протестира и при лошо време. В петък следобед. В сряда сутрин. Трудно е, но няма друг начин. А наистина е много трудно, защото всички сме на работа. При лошо време е най-трудно. Представете си Орломост, запушен от налягали в гадната кал две хиляди души при лапавица. Невъзможно? Най-вече за полицаите да се справят.

Трябва да има много камери, апарати и всякаква техника. Всичко да се записва и всичко да се качва постоянно в нета. Ченгетата не обичат да бъдат снимани. Особено когато изтарсят някоя нервна глупост или заплаха. Пък и имайте предвид, че много често в България здрав и прав човек влиза вечелта в ареста и сутринта излиза сериозно набит. Сам си пада по бордюра... десетина пъти. По нос. Тези случаи трябва да се трупат в паметта и да се припомнят непрекъснато.

София не е България и Борисовата градина не изчерпва горите на страната. Когато се протестира, трябва да се прави и извън града. Това също е трудно. Трябва да се пречи и на самата сеч. Бъдете спокойни - полицията ще намери протестиращите и в гората.

Носете си стари, мръсни дрехи. Не си носете хубави дрехи, раници с книги, велосипеди, скъпи телефони и бижута. Протестите не са удоволствие, а работа. Гражданска работа, понякога много гадна - особено когато държавата не е от най-цивилизованите. А тук случаят е точно такъв. Живеем на диво място с арогантна полиция, престъпно правителство и жестока жандармерия.

Общо взето, Ганди го е измислил, а Наоми Клайн го е описала. Човек не може да протестира непрекъснато, нито пък за всичко. Трябва обаче да се прави от искрено убеждение и трябва да се прави добре. Повтарям, целта трябва да е ясна, а не "по принцип" или за пред компанията и гаджето. Протестът иска дупце. Който ще ходи, да знае защо го прави и какво може да му се случи. Да бъде търпелив, упорит, нагъл, невъзмутим, кротък и безкрайно спокоен. Да превърне протеста си в постоянен трън в петата на отвратителните хора, които са причината да има протести изобщо. И ако не са го пребили или арестували - да не забравя на другия ден да иде на работа. ако са го пребили - да говори публично. А арестуваните трябва да имат подготвена предварително връзка навън: всеки, който е отишъл на протест, трябва да е предупредил няколко души. Защото, спомнете си, понякога след протести в България хората умират от инфаркт в районното.

Лично аз не съм голям любител на екологичните каузи и на зелените движения. Нито на крайните социални искания. Ненавиждам опозицията, състояща се главно от омразната ми БСП. Но протестирам срещу ГЕРБ, защото ГЕРБ са по-отвратителни дори от БСП. Новият Закон за горите е престъпен и разрушителен. Новите условия за транспортни карти в София са безобразни. Новите цени на електричеството са безочие. Културната и социалната политика на тази партия е гнусна. Самите лица в партията са безиключително антиинтелектуални, криминални и антидържавнически мислещи. ГЕРБ трябва да падне и никога вече да не се връща. Бойко Борисов и цялата му клика мутри трябва да идат в затвора, при това за много години. Това обаче няма да стане. Може да стане само едно - да ни счупят главите, но поне да не се излагаме. Да бъдем граждани, а не добитък. Долу ГЕРБ, да пазим горите си и да живее България!

---------

14 юни, по-късно.

Следващият път протестите трябва да са два. Минимум два едновременно. И нито един да не е на Орлов. Един на Гоце Делчев с България и още един - на Лъвов мост примерно. Освен това трябва да се съобщава по Фейса за тях само два-три часа преди да се състоят. И да не са всеки ден. днес има, утре няма, вдругиден има. И всеки ден местата да са различни, но все ключови кръстовища. Защото всеки ден на едно и също място, в едно и също време, с неколкочасова подготовка по Фейса... това само прави полицията по-ефективна. Докато примерно два протеста наведнъж на неочаквани места, после почивка и после два другаде - ето това би притеснило полицията. А ако ни набият - какво пък, Бенковски би ни казал, че няма как без това.

Не само че протестите трябва да са на много места, но и събраните хора трябва да са като разлято олио: оттеглят се, пак се събират, пак се оттеглят, запушват тук, отпушват там. Но, общо взето, в кръг. 

Би било хубаво, ако се съберат повече хора и по-често, та тумби, сядат и лягат по паважа. Кой ще арестува сто седнали? 
Добре е да дойдат и няколко души с коли. Със старите лади за по двеста лева, а не с нещо добро. паркираш на средата на пътя, хората сядат по колата, пият си водата и си лафят. Ще ни отместят с БТР-и ли? 

И когато бият, да викаме: тук бият!
Та дори и да се опитваме да говорим с полицаите в затишията. 
И да се държим за ръце във верига.