Прочетен: 27484 Коментари: 43 Гласове:
Последна промяна: 11.03.2013 12:59
"И самият Юпитер да бе потърсил най-достойното зрелище на света, дори той не би намерил нищо по-възхитително от гибелта на Катон."
"Ето как загива най-храбрият мъж в Япония!"
Много хора у нас "изгарят" преносно. А неколцина изгоряха съвсем буквално. Като индийски гимнософисти на кладата. Като факли - който си иска да го приема за какъвто си иска символ. Остава само едно - ужасяващата гибел на онези, които не можеха повече да издържат лъжата, кражбата и посредствеността, в които живеем. Много е лесно да поставим тези обгорели трупове на пиедестал - и така да избягаме от тях, както отдавна сме избягали и от Христовата Голгота, и от бесилото на Левски. Много е лесно и да обявим изгорелите за обикновени луди - и така да поставим или материалния си интерес, или здравия си разум на също така удобен пиедестал. Е, да, тези хора бяха обикновени. Но не бяха луди. Бяха обикновени като всички нас: куп плът, който лесно се поддава на лъгане, стригане, доене... и печене.
Последният изгорял е Пламен Горанов от Варна, мъжът с името-поличба. Пламенен човек, очевидно. Горящ човек - във всеки възможен смисъл. Починал е на самия Трети март, когато би трябвало да сме най-чувствителни към ставащото на собствената ни земя. Дали и това е поличба за нещо? И за какво? За нашето събуждане? Или за това, че слепите няма как да видят дори и най-яркия фар?
Трудно е да пренебрегнем такова събитие. Да, свикнахме с всекидневната хроника на загинали по пътищата, в свади, при покушения, във войни и бедствия - в чужбина, но и в самата ни страна. Свикнахме да смятаме, че смъртта ще ни подминава още десетилетия, така че всъщност засега не ни засяга. Изолираме се от собствената си смъртност. Но един от нас, млад мъж, може би с нелошо бъдеще, очевидно не без лични качества, най-малкото нелишен от силни страсти, не се изолира от нищо. Той направи онова, на което ние, останалите, може би още не сме готови - стана жертва. Буквално всесъжжение за нас, изгорена жертва. Да не бягаме от думата - holocaustos. От старите всесъжжения не е вкусвал никой смъртен - това не е обичайният курбан, с който сме свикнали. Не е Гергьовско агне. Не, това е жертва, от която би трябвало да опитат само боговете - и затова тя изгаря напълно. А понякога, както в случая, е чоешка жертва. Нещо още по-рядко и още по-страшно - доброволна жертва като Ян Палах. Или като римлянин, който се посвещава на подземните сили с все коня и доспехите си.
О, някой сега ще каже, че това не е по християнски. А християнско ли е да се свиваме не от смирение, а от безгръбначна липса на характер? Християнско ли е - не, човешко ли е - да търпим произвола на цинични крадци, които ни плашат с перспективата на тяхно място да дойдат други като тях, само и само за да оставим първите такива на позиция, от която да продължават да ограбват бъдещето на хора като Пламен Горанов? Тоест - и на хора като нас? Нима е особено християнско да обезсмислим жестоката смърт на един решителен човек, проявявайки търпимост към онези, заради които той се е видял принуден да загине? А и пак да припомня - всъщност Пламен Горанов не е единствен в страшната си стъпка. Християнско ли е да премълчаваме името на човек, който премина през истински огън, защото страната му беше станала за него по-ужасна и от огъня? Кой е по-малко християнин: отчаяният или отчайващият?
Най-сетне смъртта на самозапалилите се в последните седмици българи трябва да бъде онова, което действително да ни стресне. Това е нашата собствена смърт.Всеки от нас изгоря в Търново, във Варна, в София или където се намира. На всекиго от нас плътта бе късана парче по парче години наред. Дълго време нашите собствени планове и надежди бяха спирани от "няма пари", от "има друг кандидат", от "има и по-важни неща". Колко хора са принудени ден след ден да търпят откази във всичко? И то нормални, свестни, здраво работещи граждани. Става дума далеч не само за необяснимо високи сметки и ниски доходи; о, далеч не е само това.
Вече става дума за отказани кредити за собствен бизнес, за отказ на иначе добре рекламиран лизинг, за отказ да бъде финансиран проект, за намиране на "друг кандидат" в последния момент, за отказ от правосъдие, за отказ от полицейска намеса при нужда във всекидневието, за корупция, безхаберие и безчовечност в администрацията. Не, не казвайте, че не разбирате тези думи. Всеки се е сблъсквал с бетонната стена на безразличието, когато се е опитвал да прокара своя идея - било в някаква търговия, било в културен или земеделски проект. Фотограф, бакалин или земеделец - всеки, който няма подходящите контакти или желанието да плати разрешителното си на по-висока от законната цена, се оказва оплетен в безобразна мрежа от документчета, таксички, неразумни срокове и налудничава дезинформация, било от частни, било от държавни администратори. Резултатът е нация, лишена от инициативност. Стотици хиляди хора в прекрасна възраст, отказващи се от плановете си и напускащи тази поробена земя - в посока било към чужбина, било към бутилката, а напоследък - и към Елисейските полета.
Напоследък ли? Българи не се самоубиват от днес. Нашите Ян Палаховци, Катоновци и отчаяни ронини се срещат далеч не само в последните седмици. Хората стрелят по себе си, тровят се, а понякога приключват и със семействата си. Те повече няма да опитат хляб или вино, няма да прегърнат никого, няма да се засмеят или да се разплачат. Всичко това им е отнето по окончателен начин. Това е война на българите срещу самите тях. Имаше случаи, в които перспективни и уравновесени армейски офицери се самоубиваха при съсипването на въоръжените ни сили. Прилича на война без врагове и фронтове. Добре, но ако е война, защо да я водим срещу самите себе си? Защо да продължаваме един по един да загиваме или да бягаме? Има причинител на това безпомощно саморазрушение. Яростта, която насочваме срещу себе си, трябва да бъде пренасочена към този причинител, към този противник.
О, да, българското общество има враг. Ние имаме враг. И политическото ни тяло, и всеки от нас поотделно има враг. Звучи страшно, нали? Двадесет и първи век е, намираме се в цивилизованата част от света, а все пак имаме враг. Колко архаично. И колко истерично звучи само. Направо конспиративно. Да не кажа - по комунистически. С това ще ни плашат - да не звучим като комунисти. Но какво да правим, когато фактът е налице? Има ги загиващите и бягащите българи. Неколцина изгоряха и смъртта им беше наистина зловеща. Да допуснем, че враг няма... но тогава защо млади, здрави и пълни с енергия мъже и жени ту напускат страната, ту направо умират? Дали някакво окървавено чудовище не броди в мрака отвъд пределите, осветени от слабия ни лагерен огън?
За вражда не са нужни двама противници - и един стига. Достатъчно е да се намери онази грозна сила, която ще взима стотинки от децата в училище и непосилни такси и цени от родителите им, а в замяна ще сервира на всички само унижения. Никакви доходи, никакви перспективи за собствени начинания. Звучи ли левичарски? Звучи ли комунистически? Напротив. Нямаме Стайнбек, който да опише едновременно отвращението си от комунизма и от бездушните фактори на истаблишмънта. Но точно такава уравновесена позиция ни е нужна. Ние би трябвало да бъдем нация от спокойни и уверени дребни собственици. Хора, които произвеждат и продават, които създават продукция и са стопани в дома си. Вместо това сме превърнати в тълпа уплашени голи нещастници, треперещи в камиона-душегубка, извеждани един по един посред нощ.
У нас няма комунизъм и комунисти. У нас има само феодали, които си служат ту с комунистическа, ту с антикомунистическа реторика - и толкова. Псевдосоциалисти и псевдоантикомунисти. Това именно е нашият враг: съществуващата политическа класа. Кой знае, може и да има някое и друго изключение, някой почтен човек, случайно успял да се издигне на административен пост. Но точно в момента обобщението е важно.
Може би това звучи разрушително? Не е такова. Разрушителни са няколкото клики, чийто лобизъм, корупция и крадливост нарушават и законите, и елементарната човешка почтеност. Всъщност, говорейки за законност, няма как да пропуснем, че самите закони в България се пишат неясно, с пропуски и вратички, така че да обслужват възможността за тълкувания в полза на който и да е частен интерес - стига този интерес да е подплатен с платежоспособност. България не е просто прогнила - тя е червива. Дори дребен уличен търговец на книги предпочита да плаща подкуп в общината, вместо да чака безкрайно дълго за законно разрешително и междувременно да бъде съсипан от неслучайно насочени проверки и глоби. Това е държавен рекет. Обикновените биячи от 1992 са заместени направо от общинските инспектори. Разрушително е да се продължава с търпимостта към подобен начин на живот. Разрушително е да сме смирени.
Нашият враг са общините, съдилищата, областните управи, митниците, министерствата, Народното събрание и държавният глава. Нашият враг е хилядоглавият узурпатор на българската държавност. Във всяка институция на водещи позиции стоят цинични, крадящи, корумпирани хора. Те не пропускат проект без протекции, не раздават правосъдие без интерес, не гарантират конкурс без пристрастия - и с това съсипват надеждите, самочувствието и нравите ни. И дори няма значение кой от коя партия е - произходът и моралът им е еднакъв. Какви ти "маскари", става въпрос направо за удушвачи. Те смучат и харчат за себе си нашите данъци и такси, те спират нашите инициативи, те предоставят удобен терен за дейност на престъпни картели, те препъват нацията.
Ах, нима това са приказки на анархист? Съвсем не, защото българска държава трябва да има. Трябва да има институции. Трябва да има Народно събрание, правителство, общини, съдилища и закони. Трябва да има дори партии в законодателния орган. Разбира се, че трябва да ги има, защото друг начин на съществуване не е възможен. Но не трябва да ги има хората и неформалните кръгове, които са обсебили институциите сега.
Всичко това има съвсем преки отражения върху начина ни на живот: ние вече не сме инициативни. Малките производства и търговии се задъхват и затварят. Ние не купуваме български стоки. Работим все по-често за чужденци и доста често - за унизително ниско заплащане. И като краен резултат - не можем да си позволим бракове и деца в България. От време на време се самоубиваме.
Всеки, който има себе си за българин, за гражданин и за човек, би трябвало да държи на България - защото България е рамката на нашето съществуване като човешки същества. И точно заради това всеки от нас би трябвало ясно да си дава сметка, че огромното мнозинство сега живеещи от и във управлението на страната се състои от наши врагове. Врагове на нашето благосъстояние и човешко достойнство. Врагове на нашите тела. Врагове на нашите души. Врагове на Пламен Горанов. Защото Пламен Горанов - това е всеки от нас.
Този човек изгоря, за да спрем да бъдем печени на бавен огън.
https://bivol.bg/plamen-mglishev.html
Подмяна на политическото с гражданско начало. Подмяна на морала на политиката с морала на вярата в доброто.
Погледни колко злост се отприщва срещу всеки, който гледа без омраза на турци, евреи, и западняци. Забележи, че разпространителите на тази омраза са най-упоритите и неуморни разпространители на платформата, че “всички са маскари”. Омразата срещу българската власт и държава няма как да не се стоварва върху българите, без значение дали те споделят тази омраза, или се опитват да бъдат лоялни и почтени към държавата си граждани. Безкрайно елементарно е да се твърди, че единствено политиците са ликвидатори на България. Политиците може да носят вина за конкретни решения, но да се третират като независими от избиратели и управлявани, е пращане за зелен хайвер и е изгодно единствено за любителите на беззаконието и безнаказаността.
Бог да прости Пламен!
За омразата (за мое учудване) ще се съглася с vmir. Обаче "деятелите на антибългарското влияние", както посочва и raders, са узурпирали законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Пълно сливане на мафията с властта. Ако държавните институции не бъдат прочистени, а "оставени на спокойствие", окончателно ще загният.
Вечна памет на Пламен Горанов! Долу ТИМ!
За омразата (за мое учудване) ще се съглася с vmir.
Няма нищо за чудене. Погледни с каква неистова омраза се говори от едни и същи типове и се гаврят с опитите на България да следва националния си интерес, с какво злодрадство се посочват неудачите на България в това отношение, и се напомня, че са резултат от неблагодарността към освободителите си и затова си била получила заслуженото. Или кажи, че клането в Батак е извършено от башибозуци, а не от турци, да видиш колко месеца ще ти сумтят свинщини из блога и ще те клеветят, че отричаш клането или се гавриш с паметта на жертвите, да видиш колко жизнено необходима за някои е омразата към турците и към българите, САМО заради това, че не се мразят едни други.
Погледни колко много още лъжи разпространяват същите, за да създават подозрителност и омраза между българите от различни етноси и прослойки, погледни им уродлвата вяра, че сме били безропотни роби на турците, че ако Русия не ни била освободила, днес сме щели да говорим на турски. Виж как всeки опит да защитиш родината си, тези юроди нарочват за “русофобство”, а от днес най-бесрамно затъркаляха подлата лъжа, че “русофобите” са комунисти...
И подължавай да вярваш, че на тези типове не им е трън в очите всяка възможност за разбирателство и просперитет у нас, че отношението им към българските политиците не е злостно заради това, че в тях виждат омразната им българска власт в нарочената за руска махала България.
вероятно си честен човек. Не споделям обаче голяма част от изводите ти. Най-вече по отношение на "българската власт". Ще посоча и тук, че правителството и в оставка продължава да обслужва ТИМ (виж към края за Химимпорт).
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/03/03/2014418_milioni_kato_za_posledno/
На мен това ми изглежда като целенасочена гавра с паметта на Пламен Горанов, а настоящият постинг, струва ми се, има за цел да почете този достоен човек. Българинът трябва да си върне достойнството. Не трябва да проси подаяния от тази мафиотска сган, а да я смаже като гнида и да си върне държавата. Мисля, че Пламен Горанов с героизма си ни го каза пределно ясно и ни задължи.
—Paolo Borsellino
He who is silent and bows his head dies every time he does so. He who speaks aloud and walks with his head held high dies only once.
—Giovanni Falcone
вероятно си честен човек. Не споделям обаче голяма част от изводите ти. Най-вече по отношение на "българската власт". Ще посоча и тук, че правителството и в оставка продължава да обслужва ТИМ (виж към края за Химимпорт).
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/03/03/2014418_milioni_kato_za_posledno/
На мен това ми изглежда като целенасочена гавра с паметта на Пламен Горанов, а настоящият постинг, струва ми се, има за цел да почете този достоен човек. Българинът трябва да си върне достойнството. Не трябва да проси подаяния от тази мафиотска сган, а да я смаже като гнида и да си върне държавата. Мисля, че Пламен Горанов с героизма си ни го каза пределно ясно и ни задължи.
Да се жертваш за кауза е достойна постъпка, която задължава околните. Крайно неправилно и недостойно е да се отрича саможертвата заради проблеми в каузата, които биха могли да я обезсмислят. Това не обезсмисля саможертвата, а задължава да се открият неудобните за когото и да било обяснения.
За ТИМ не знам почти нищо, варненци би трябвало да са информираните по въпроса, и ако не искат негодници да се скрият зад саможертвата на Пламен, длъжни са да издирят и да застанат твърдо и категорично зад ВСЕКИ един, който е свидетел на престъпни действия на ТИМ и срещу когото още се е самозапалил Пламен, но ПРЕСТЪПНИ по текстовете на ЗАКОНА, а не защото 1000, 10000 или 100000 души са повтаряли след някого, че самото име ТИМ е предостатъчно без необходимите от закона свидетелски показания и доказателства, да се издават присъди и да се самозапалват хора. Последното би превърнало самозапалването в убийство, макар и "само" морално.
Пример - ако отпустатите по съответните направления средства от правителството в оставка са доказателство за "престъпната" му същност, следващите управляващи ще си отиват не с отпуснати средства, а с решения за отпускане, които други да плащат, в комбина с гласуване на закон, според който да не им се търси отговорност никое от взетите решения. Този филм обаче вече сме го гледали.
Я виж и това - за медиите!
http://www.razkritia.com/51759/%D0%BC%D1%83%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D1%82%D0%B8%D0%BC-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE/
Та цели книги написаха да ги славословят - я виж и Юрген Рот!
http://chitanka.info/text/9567/13
Книжката на българското журналистическо недоразумение Веселина Томова просто не я препоръчвам! Или е техен човек или просто не я вземат насериозно!
Само пусни едно търсене и ще видиш какво става!
Човек трябва да има много информация преди да тръгне да обобщава!
А те? Изоставиха паравана “комунизъм” и зад паравана “социализъм” продължиха да клеймят “фашизма” в наше лице. Даже казаха, че не се различанват от сканддинавците, щото били техни съпартийци, и само ние – “фашистите” сме пречели България да станела богата като скандинавците. Зад тези лозунги държаха индустриалните соц мастодонти като Кремиковци, гълтащи милиарди субсидии, за да си ги имат като суровинни бази за частните си бизнеси и да служат като модел за разграбване на останалите предприятия. За да бъде гаврата пълна, започнаха да назидават, че това били капитализмът и демокрацията. Крадците викаха и продължават да си викат “дръжте крадеца”, а с откраднатото си напазаруваха и си пазаруват партии да викат срещу нас, или си отгледаха политически импотентни формирования за поддържане на необходимата за целите на укрепването им истерия за отвличане ва вниманието и осигураване на комфорт за реалните процеси, които и да бъдат споменати от някого, остават само думи далеч от подкрепата на делата, които могат да ги изобличат реално.
Накратко – действителността отдавна не е онази, която изглежда “очевидна” и ако искаме да променим нещо, трябва да тръгнем по мотивите на това самозапалване и с всичката мощ на тълпата да искаме ИСТИНАТА и само ИСТИНАТА, готови на всичко за истината, колкото и горчива да е тя. А това значи да не се робува на понятия и думи, защото престъпниците използват именно понятия и думи, в които с времето натрупват много лъжи, за маневрират бързо и да премятат всички останали както и когато им е изгодно. Време е да бъдат изкарани лицата, които стоят зад всичко това, без значение кои са и без изкушенията да се правим на знаещи, умни или безгрешни, дори и саможертви като тази на Пламен да се окаже резултат от заблуда или предоверяване. Ако не го направим, оставаме в ролята на загубеняци и несретници, които не могат да живеят без виновник за собствените си некадърност да намерят адекватните стъпки за оправяне на държавата си.
Доскоро говорехме за "войната по пътищата". Дали днес не трябва да става дума за "войната на самоубиващите се"? Всички те ли са луди? За много кратко време може би вече петнайсетина души се самозапалиха, отровиха, обесиха. Страшна хроника.
Нормално е при тези новини да се разтревожим силно. И да направим нещо. Бих могъл да зарежа цялата работа, докато тя е просто несериозна. Но взеха да капят хора - и то вече не е по един, пък и далеч не луди.
Нека се изразя грубо: самоубиват ни. О, може би не дори буквално (при все че - кой знае?). Но ни самоубиват. Пламен Горанов и Траян Петров вече са само върхът на айсберга. Доста кърваво начало на пролетта се оказа. Наистина е време за "българската пролет", както пишат и от "Биволъ".
Инак днес е ден на национален траур за загиналия Горанов. Даже проклетите изроди в Народното събрание били спазили една крокодилска минута мълчание в негова памет. В този смисъл Горанов има посмъртен "късмет", защото е бил що-годе млад, по-скоро красив и речовит. Но колко хора още загинаха? В Търново, във Варна и Варненско - самозапалили се, обесили се, отровили се, хвърлили се от Аспаруховия мост. Колко минути мълчание трябва да се спазят всъщност? И дали не е по-добра почит да се унищожи ТИМ?
Това е единственият път. Друг няма. Ако системата е заложила достатъчно механизми, за да не може да се реформира, изводът се налага от само себе си. Парламентът се е опитал да се изгаври. Сега и най-малоумните крави ще са в траур, без да знаят за какво точно. Рано или късно обаче ще дойде Видовден.
Представете си какво щеше да бъде сега, ако всички наши герои от миналото в знак на протест и недоволство са се самоубивали-нищо, нали. Ето за това самоубийците на са мили на Господ-те не се борят, те се предават лесно.
Колко пъти съм искала да се лиша и аз от мъките, но не съм могла, защото винаги съм намирала някакъв смисъл в живота си.
Имаше един на име Ангел Кънчев, нещо ми се върти из главата...
................
Определено - е.
Не само Пламен.
Варна изгоря.
Всички знаем откога е пламнала.
Някой вчера с бензин се запали.
Лумнал факел на скъпа цена.
Без да може това да прежали,
че виновните нямат вина...
Алчни змейове крадоха, мляха,
в изнурената бедна страна.
И накрая фалшиво запяха,
че виновните нямат вина...
Ден годината може да храни.
Далаверите - куп, планина.
А се кръстят, ей Богу, тирани,
че виновните нямат вина...
Като ангели - чисти и святи.
Неспособни на капка злина.
И си вярват, безумно богати,
че виновните нямат вина...
Оня просяк е сигур кръвникът
или куцата стара жена...
С белезници на съд да ги викат,
щом виновните нямат вина...
О, Българийо! Рай за измами,
а за честните - ад и война!
Да надпишем ли твоето знаме,
че виновните нямат вина?
Някой вчера с бензин се запали.
Дай му прошка, родино една!
Че за съвести, мъртво заспали,
той, невинният, беше с вина...
Ясен Ведрин, гр.Добрич
Прочитайки някои от коментарите, най-сетне проумявам защо гробът на Левски е незнаен.
Защо е бил замерян трупът му на бесилото от дечурлигата.
Защо семейството му в Карлово изнемогва в крайна нищета.
Майка му се самоубива. Погребана е от "християнската" църква извън гробищата, и както подобава за бедна жена с два-три пръста почва отгоре.
Брат му който е опълченец умира като просяк в "признателна и свободна" България.
Децата на сестра му, Мария, никой не ги знае. Нищо чудно да се последвали съдбата на другите членове на това семейство.
Вие просто не ги заслужвате. Героите.
Днес Милен Цветков за пореден път изтърси, че :„Тоя народ е много дебелокож!” и не излиза да протестира. Много ми е любопитно дали самият Цветков е част от непротестиращите дебелокожи, които целят внасяне на хаос в протестите и си слгат маски, за да се внедрят в тях, или е от хората, които организират останалите и са на микрофона на протестите. Въпросът ми разбира се е реторичен.
Който смята, че саможертвата е малодушие, е идиот.
Имаше един на име Ангел Кънчев, нещо ми се върти из главата...
Ами добре, щом искате учете децата си на това, че да се изгориш сам е по-лесно от това да се бориш, че това да се самоубиеш е голямо геройство. Защо не го подкрепите и вие, щом толкова милеете за народа и смятате, че действията на този човек са толкова правилни или си имате цели!?
Случаят на Ангел Кънчев няма нищо общо с този случай, той се е самоубил, не демонстративно, а за да не попадне в ръцете на турските власти и да не предаде другарите си.
Какво щеше да бъде, ако Левски, Ботев, Раковски, Бенковски и много други се бяха самоубили демонстративно пред Султана!? Нямаше да направят нищо, нямаше да има революционни комитети, нямаше да се случи Руско-Турската освободителна война. Тези хора са имали цели в живота си.
Още нещо, правете разлика между самоубийство и саможертва. Самоубивайки се, спасил ли е нечий живот? Има ли конкретен резултат от неговото действие?
Робско мислене и поведение-това си е лично твое мнение. Аз пък мисля друго. Може би и на тия клети роби не им е ясно за какво точно се борят борещите се и не са съгласни по всички тия хиляди точки с тях, не гледат и нямат време да четът и гледат разни вестници, сайтове, ТВ, камо ли да ходят по митинги, и да протестират за... неясно точно за какво.
Ако още не сте забелязали, че в България кражбата е основен начин на трупане и на капитал, и на пари в хазната, значи сте ужасно наивна. Овластените крадци обожават такава наивност.
И кое и е толкова злето на България в момента-това, че всяка втора кола на пътя е нов модел или че 90% от българите си купуват последна мода смартфони и се возят в автобусите с таблети и и интернет и пак парите са им малко или пък имат пре-достатъчно време да пафкат цигари по кафетата и пак да хленчат за това, че няма работа и пари, а те дори не са си помръднали пръста да търсят такава, защото работа има колкото искаш. За мен проблема не е само в управляващите, а в "хората от улицата". Може да си кажете, че само за пари пиша, ама не е ли това в основата на всички протести!? Аз съм останала с такова впечатление. Бих напуснала България, колкото и много да я обичам не толкова заради управляващите, а заради манталитета на хората навън, които не мислят, че тези политици са създадени точно от нас.
Решението е само чистка, която да даде живец на хората, които иначе наистина сами са си виновни.
до това положение. Един нетърпелив, отчаян народ, който иска всичко да се оправи, ако може за един ден+ранения звяр=на тая политическа катастрофа. Пламен Горанов е една жертва на целия този абсурд. Организаторите на тия протести са просто пионки в ръцете на по-горе посочените. Аз забелязах, че исканията и скандиранията, мненията на протестиращите винаги се съвпадаха с тези на Станишев и Доган. Още нещо, което ме наведе на съмнението, че протеста е манипулиран, изведнъж протестите от пред ЕРП-тата се преместиха пред парламента и започна да се скандира за оставка на правителството. И някои определени телевизии, ест. отразяват само това, което изнася на тия определени престъпни групировки.
Знаете ли всъшност, кое е единственото нещо, което искам на този етап и за което 100% ще ходя да протестирам!? Сваляне на депутатски имунитети, за да може онези, които са виновни за всичко това, да си отидат в затвора. Срещу тях се водеха разследвания, откриха се нарушения и какво-нищо. За това нещо обаче не се протестира пред Парламента, а пред Съда, защото от тях зависи.
Че протестиращите бяха и биват манипулирани директно чрез подставени лица и индиректно чрез необходими идиоти, е безспорно. Основна причина за това обаче е липсата на критична маса. Българите (особено тези с интелектуални претенции) са освен всичко останало и сеирджии. Имат достатъчно време да гледат с часове скудоумни предавания с дежурни анализатори по "свободните медии", в които иначе не вярвали, но не и време да протестират. Жесток граждански дефицит и нищо друго.
За това как Бойко Борисов дръпнал кокала от престъпни организации... За да го дава умишлено на честните бизнесмени от ТИМ. Съжалявам, но е най-малкото примитивно да се занимавате още със заклинанията за "страшния громител на престъпността". Става дума за боричкане за кокала между престъпници. Ако не и просто за театър за пред електоралните стада. Все едно да приемете Алексей Петров или Слави Бинев за народни спасители, защото говорят против Тиквата, който разгромявал комунистите. Наистина е просто нелепо и е така от години.
Няма смисъл да се коментира повече. Не е достойно предвид самата тема, посветена на паметта на Пламен Горанов. Информирайте се, ако действително имате желание. Ако става дума за поредната милиционерска проява, то зацепването е много бавно.
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата