„Търчете! Тамо са раите!”

 

Според “Moscow Times” Русия отново иска България да вземе строги мерки за опазване на руските и съветските паметници от „вандализиране”. Спомням си, че и миналата есен имаше подобни ноти от руското посолство до нашето Външно министерство. Но за кои точно паметници се е загрижило руското правителство? Какво точно руските власти наричат „вандализиране”? И докога българската полиция ще търчи по поръчки на руския посланик?

 Преди броени дни паметникът на връх Шипка беше осквернен: музеят там бе ограбен. Полицията не държеше да охранява мястото ефективно – не и без допълнително възнаграждение – защото не било класифицирано като „стратегически обект”. В резултат изчезнаха медали и исторически оръжия. А говорим за национално светилище! Паметникът на Шипка е посветен на обща руско-българска победа, но когато се оказа, че някой е извършил такова кощунство, българската полиция и руското посолство не са особено заинтересовани. Не е много ясно дали руската страна въобще е научила за какво става въпрос. Явно паметта на нашите и руските герои няма кой знае какво значение.

 Но в момента, в който наближи година от „розовия” период на Паметника на съветската армия в София, поредната нота не закъсня. Спомням си как миналата година полицията трепетно (и безрезултатно) бдеше около ПСА – позорен караул, подобен на дефилетата пред югославското посолство от 20-те години. Сякаш всички други грижи са свършили, та трябва да има почетна стража около паметника на Червената армия. Нека припомня нещо – пред Цар Освободител и пред Докторския паметник никога не се е налагала подобна охрана. От руската царска войска мнозина са загинали за свободата на страната ми; но от работническо-селската – нито един. Напротив, за разлика от цар Александър II (вечна му памет), маршал Толбухин е окупатор на България. Колко показателно – в София имаме паметник на един истински освободител, при това и на своя собствен народ от крепостничество. И никой не прави нищо особено около него. Напротив, повечето хора по-скоро харесват красивата конна статуя, изработена от Арналдо Цоки. Но имаме и паметник на една окупационна, макар и уж „освободителна”, „работническа”, „народна”, „социалистическа” армия, от която и един войник не е паднал за нашата свобода – и тъкмо този паметник редовно се оказва нашарен. Изглежда, че в България предпочитаме императорите пред работниците. Или просветения и добронамерен държавник от XIX в. пред тираничното чудовище на съветския режим. Задава ли си някой въпроса защо никой не си позволява волности с цар Александър? Може би защото той просто не е Сталин? И дали след прочитането на този текст някой странно разсъждаващ съветофил няма да иде да нацапа точно Царя Освободител, за да покаже колко зли са русофобите в България? От съветофилите може да се очаква подобно поведение. Вече има примери.

 Не само паметникът на връх Шипка беше осквернен от крадци. Някой си беше позволил да напише „Смърт на гяурите” върху паметника на Хаджи Димитър на Бузлуджа. По-рано друг нескопосно беше надраскал нещо върху пиедестала на Солунските братя пред Народната библиотека. Имаше червена боя върху плочата на НАТО в Южния парк и върху плочата в памет на жертвите на комунизма пред НДК (!). Имаше и оранжево-черни „геогиевски” цветове върху софийския къс от Берлинската стена, пак недалеч от НДК. За тези отвратителни посегателства не се размърда почти никой. Във всеки случай нито един руснак, русофил или руски чиновник в България. Тези паметници сякаш не съществуват. Точно както не съществува и паметникът на общата руско-българска победа на Шипка. Съществуват само съветските грамади. Те са единствената грижа и на руското посолство, и на уж „патриотичните” български русофили. Явно трябва да се говори за съветско посолство и съветофили. Ако са патриоти, то не са български такива.

 Иронията е, че на фона на всички тези избирателни прояви на заинтересованост ние се чудим как да похарчим грешни пари за реставрацията на вече рухналия (и много грозен) безподобен обект на соцмодерна пред НДК, вместо просто да възстановим плочите на двата софийски полка, които са с огромна емоционална и историческа стойност.

 Да се върна на втория въпрос. Какво всъщност руските власти наричат „вандализиране”? Явно не е рушенето на паметници, защото това още не се е случило (въпреки отдавна взетото решение на столичния общински съвет). „Вандализирането” се оказва боядисване в ярки цветове. При това никога случайно, а винаги политически и исторически обагрено. Тоест, става дума за послания. Периодът „В крак с времето” беше ироничен. Розовият „България се извинява” (на Чехия и Словакия) с последващото чешко „Благодарим” беше джентълменски жест между две страни, излезли изпод сянката на Москва. Украинското знаме дойде като напомняне за нахлуването на Путин в Крим, а снимката в синьо и жълто се превърна в корица на списание „Osteuropa” и електронната страница на “Le Monde”. Да припомняме ли «мартеницата» и полските цветове с надписи "Катин" по други социалистически мастодонти? Това вече е изкуство. Политическо? Разбира се. И историческо. Но не, това не е вандализиране. Това е намиране на нов смисъл за този тип иначе омразни паметници на лъжата за Червената армия-"освободителка".

 Най-сетне – кога българската полиция ще се засрами? Да изпълнява нареждания на чужда държава, с която дори не сме в съюзнически отношения… Вместо да осигури охрана на връх Шипка, местната стража обикаля храстите и безсмислено дреме около Паметника на съветската оккупация. Ако трябва да бъдат пазени всички Альоши и Шпагини по България, няма да останат и дежурни в районните управления. Не че ни е малка полицията, напротив. Даже е прекалено многобройна, но в България е така – на един гражданин се полагат по четвърт национален паметник, двама каменни Альоши и четирима полицаи). 

Няма как да се избегне неприятното напомняне, че е абсурд да се прокарва като "историческа ценност" паметникът на една лъжа, още повече част от поредица паметници, издигани редом с унищожаването на български храмове, гробове и войнишки паметници. Още повече, че социалистическите монументи обикновено подменят по-стара, традиционна памет на мястото, където са издигнати. 

Оскверняването му е знаково, политическо действие. Заради това е особено важно за поддръжниците и на двете страни- осквернени и осквернители. От кои си mglishev?

Паметникът на съветската армия е боклук и трябва да се срути. Един боклук не може да бъде осквернен, а само почистен.

Защото аз харесвам "Трета класа" на Фунев и склуптури на другите автори на ПСА.

По повод криминалното деяние срещу Шипка съм възмутен и смятам, че трябва да има мерки за защитата на паметника, така както и на паметниците на всички покойници. Хора се възмущават за оскверняването на гробовете на предците им във всички гробни паркове на България. Те имат право да се възмущават, защото се буни духът на покойниците. Хората вярват в тяхната неестествено голяма сила. Например сега в Алтайския край ще погребат мумифицираното тяло на древна принцеса. Поводът е небивали наводнения за които смятат че е виновен духът й. Аз лично не вярвам, но предубежденията на хората са мощни. Включително по отношение на Русия.

http://www.monitor.bg/article?id=414286

Демократите там носят цветя.

Поручик Димитър Списаревски и подпоручик Георги Кюмюрджиев, сигурно са се обърнали у гроба...

под "Японския" Тоест осквернена е гробница и осветена земя. Ако това дали мястото на ПСА е в Борисовата и особено в такъв мащаб можем да спорим сериозно -има аргументирани за и против. Лично аз се посмях на героите от комиксите на паметника и ако така бяха постъпили руските дипломати си мисля, че спрейовете впоследствие щяха да са по малко. Да лиснеш обаче боя върху костница на паднали в рат хора си е вандализъм от всякъде. Впрочем всеки осквернен гроб си е вандализъм.
Не харесвам янките Блеки и ти го знаеш. Въпреки това смятам, че няма лошо да има и паметна плоча и могила на загиналите летци. Не се тревожи за Списаревски и компания-мисля, че нямат нищо против могилата на колегите им. С мъртвите воюват само варварите , а цитираните определено не са такива.
Мисля си, че ако помисли и авторът ще се съгласи , че дори и "солдатите" заслужават паметен знак над костите. Бах останал с впечатление , че е вярващ младеж господин Глишев, но явно е войнстващ такъв:)

Партията на мъртвите няма цвят.
Достоен поклон за всички!

Аз съм по-скоро фен на янките, но естествено - и мен ме дразни плочата на техните летци тук. Все пак, американците са го измислили що-годе културно: плочата им е малка и е на територията на посолството им, макар и да не е зад оградата. Общо взето, малко хора я виждат, за да се дразнят.
Тук е и голямата разлика с ПСА, който стърчи неприятно насред града, а и наистина е паметник на една лъжа. Затова и трябва да си ходи от центъра.

За боята по костницата в Лозенец сте прави, естествено. Това е свинщина. Каквото ще да е - костница.

Ако изобщо има дразнение у такива като мен - то е срещу самия ПСА. За другите неща, които правят неприятно впечатление, вече съм писал в постинга.

За ПСА:
Винаги съм смятал, че мястото му и особено мащабът не са подходящи . Да, големи майстори "са вградили сянката" си с него, но не бе редно тази композиция да е доминанта над това пространство. Абсолютно съм съгласен, че там трябва да доминира Университетът, както и , че плочата на бонсистите си беше на мястото и.
От тук на татък обаче какво? Паметник идва от памет. Така са смятали, така са направили макар, че както казах и на мен не ми харесва такъв мастодонт там, а и където да е.Ето в града на Путин би бил немислим подобен размер на изразяване и " Марсово поле" макар и впечатляващ комплекс не доминира над централната част на града, а и въобще там всичко е подчинено на основоположилите Петербург градостроители.
Трябва ли СА да има паметник в града? Според мен определено да. И не защото симпатизирам на рашките/това е факт/, а защото е справедливо. И преди да "хване" авторът "павето" ще му предложа да погледне изходните позиции на Великите сили при мирните преговори след ВСВ. Това което искат да направят франсетата и бритите би било катастрофално за нас. Ньойският мирен договор би изглеждал като подърпване на ухото срямо това което са ни готвили. Ясна е позицията и на СССР, че България е въвлечена като съюзник на Германия , като окупатор и т н от монархофашисткото управление, че в страната има съпротивително движение което на глава от население е равно на това във Франция...Та видите ли и Франция има своя Петен и последователите му/франсетата млъкват/...С две думи Молотов дава да се разбере, че метър територия няма да се отстъпи от Б-я. Така и става. Б-я е единствения съюзник на Германия който не губи територия, а и му остава в повече- Добруджа, анексирана с благоволението на Хитлер. Нали разбирате, че тези аргумевни на руснаците проработват единствено зарад факта, че Червената армия е в Западна Европа и, че тази армия в подавляващата си част не е била от комисари, кагебейци,а от руснаци често мразещи кагебейщината и комисарщината повече от автора:)

СССР има заслуги за териториалната цялост на България :) Хайде холан.

Няма нужда за паметник на Червената армия у нас, камо ли пък "освободителка". Руската армия от 1878 - това е друга работа. Съветската костница в Лозенец - ясно. И стига толкова.
Пространството до Университета трябва да се разчисти и да му се намери ново приложение. Дотогава - редовно рисуване :)

А паветата са за други едни случаи.

Когато комунистите са силни, проявяват животинска жестокост. Когато са слаби, демонстрират диалогичност и се позовават на "демокрацията". Пищят, че им се отнемат правата, когато става въпрос за престъпните им привилегии.
Петата колона усеща и без ценните указания и ноти от Кремъл, че борбата за паметта е жизненоважна. Използват се плоски формули от рода на: "може да има различни позиции, но това е история и не трябва да се пипа". Срещу възстановяването на Паметника на Първа дивизия ще насочат обаче истерични писъци. На етикета "история" според тях явно имат право само издигнатите във възхвала на Съветския съюз и комунистическия режим недоразумения. "Реваншизъм" не може, обаче, виж, неосъветска реставрация и евразийска пропаганда може.

Поддържам възстановяването на паметника на І и ІV полк от Първа Софийска дивизия. Това е част и горд момент от българската история.

Едното не оправдава другото. На националкомунистически патос сме се нагледали достатъчно. Пък и пак ще повторя, че криенето зад всеобемащия етикет "история" е смехотворно. Няма спор, че всичко е история. Въпросът е как, дали и защо паметта се инструментализира. Да сте виждали някъде в Европа запазена нацистка символика на обществени места? Това не е история, може би?

Паметниците във възхвала на престъпния комунистически режим и на унизителното подчинение на Кремъл нямат друго място освен в музей на социалистическото изкуство, а най-добре в музей на престъпленията на държавния социализъм/капитализъм. Ако изобщо си направите труда да проучите обстоятелствата около издигането на ПСА, ще установите несъстоятелността на твърдението за "чисто военен паметник на геройски загиналите красноармейци, нямащи отговорност за политическите реалности". Обаче едва ли в случая става дума за незнание, тъй че не виждам смисъл във влизането в спор.

Советские школьники, оставьте ручки в покое. Дайте им отдохнуть.