Книгата "Хобитът или Дотам и обратно" е приказка - мъничка, простовата, богата на събития, но може би бедна на характери. Добре, това е така. Това май ще е направо дефиницията за приказка. Но филмът да я изпълва с живот? Може би с някакъв свой, филмов такъв. Защото книгата вече си има свой собствен - книжен и, да, приказен. Оказва се, че двата "живота" силно се различават. Да не говорим, че не видях повече характери във филма. Поне половината бяха статисти. Повечето от другата половина бяха анимационни герои - в пряк и преносен смисъл. 

Добре, а къде е лошото в това? Естествено, че филмът ще се различава от книгата, та това са различни изкуства. Но има разлики и разлики. Филмът по "Името на Розата" също е различен от романа, но там режисьорът до последно не се е примирявал с тази разлика, а се е отнесъл почтително към текста. Май в това е ключът - да се уважава книгата, от която тръгваш, за да направиш филм (или постановка, или балет, или каквото ще да е).

В medievalists.net прочетох един много добър негативен отзив, където се казваше, че при "Властелина" Джаксън се е отнесъл почтително към текста, а при "Хобит" в един момент си е казал, че трябва да зареже книжката и да почне всичко сам, отначало. Напълно съм съгласен.

Резултатът е, че филмите по "Властелина" бяха много различни от книгите, но все пак имаха някак си правилната атмосфера, Толкинова, средиземска и така нататък. Докато в "Хобит" има изнасилване на сюжета. Да добавиш по нещо - това е добре. Битката при Нандухирион, Белия съвет - разбира се. Но - Радагаст? Да, знам, че Радагаст живее близо до Дол Гулдур, така че точно той може и да е видял паяците пръв. И все пак, това е чуждо на книгата. Да не говорим за таралежчето Себастиан (Себастиан, за Бога, що за средиземско име!), което издъхна на операционната маса. Ами че с това таралежче (и с "прочутите" състезателни зайци от Росгобел) Радагаст заприлича на герой от Нарния. Това вече не е Средната земя. Това е Нарния. Наистина почнах да очаквам Бялата вещица и Аслан да изскочат отнякъде. Но после наскачаха лошите и забравих за Нарния, която все пак е приятно място.

На фона на тази пълна измислица вече няма как да се удържи претенцията за добавяне оттук-оттам на нещо от Приложенията във Властелина. Сега чакаме да изкочи и онази несъществуваща елфическа героиня на име Тауриел ли беше, Таурен ли, Таря Турунен ли, която явно ще извърши разни неочаквани неща във втора част.

Във филмите по "Властелина" нямаше чак такива неща. И слава Богу!

Да оставим самите герои и техните приключения. Звукът, темпото и картината са насилие срещу сетивата. Това вече не е кино, а компютърна игра. "Хобитът или Дотам и обратно" е старомодна детска приказка в спокоен ритъм, тук-там с интересна размяна на реплики. Филмът "Хобит: неочаквано пътешествие" е бърз и яростен. И шумен. Героите дори се опитват да бъдат някак секси. Всеки поглед се подчертава с мощно "тадададаммм" от иначе чудесния саундтрак. Това е прийом от турските сериали. Последният писък на техниката в изображението прави движенията подобни на тези в игра, документален филм или картичка с два пласта нарисувано. Изгубена е, изцяло е изгубена нежната, интимна, разказваческа магия на книжката. Атмосферата е противоположна на тази, заради която май самият Толкин е седнал да пише. Елф не би догледал филма, ако мога така да го кажа. Вероятно орк би се справил. 

Вътре има направо хорър-елементи. Не че Ам-гъл, гоблинските тунели, каменните великани, паяците и т. н. не са достатъчно ужасяващи сами по себе си (особено за деца), но изведнъж те се превръщат не просто в нещо страшно, а в кошмарите на Гоя (или може би на Джаксън). Уаргите и бледият Азог (който, впрочем, трябва да е мъртъв по време на събитията от "Хобита") не са нещо, което бих искал племенниците ми да гледат, докато са деца.

Това е пълният упадък на драмата. Това е фалитът на един тип представления (защото киното също е представление). Словото, разказът губят значение. Сюжетът по този начин изчезва. Остава екшънът. Бързи движения, красиви картини, изразителна музика, която замества емоциите... и това е. Та във филма имаше поне двама герои, които правеха едно и също - зяпаха многозначително от ръба или балкона, докато някой зад гърба им казваше нещо адски важно. Комиксов похват. Чудя се - и защо са ни толкова красиви специални ефекти, толкова впечатляващи пейзажи, ако нямаме пасажен кадър, в който да им се насладим? Къде е естетиката? Толкин не би имал нищо против Куросава да направи филм по "Хобита". Изобщо, има страхотни приказни филми като „Уилоу”, „Приказка без край” и „Джаберуоки”, които много приличат на „Хобита” от... „Хобит”. И съм напълно убеден, че старият автор изобщо не би одобрил лишения от творческа енергия, но безкрайно шумен (по мелкоровски) напън на Джаксън. Цялата работа е все едно Гърдев да прави Шекспир, просто с по-голям бюджет. Язък и за текста, язък и за добрите артисти. Цялата пАра отива в свирката - тоест в спецефектите, тичането и саундтрака.

По-горе споменах Нарния. Не съм голям любител на приказките на Луис, но те са много добре филмирани. Мисля, че дотук има три филма за Нарния (гледал съм два) и виждам, че съответстват отлично с приказната, малко детска, малко старомодна атмосфера на самите книги. Харесва ми това съответствие. "Хобитът или Дотам и обратно" може би е по-добра книга от тези на Луис, но пак е от същия приказен тип (и е от същата епоха). И съответно - би й отивало да бъде филмирана по същия начин. А не като екшън-хорър-преследване със CGI-върколаци vs. CGI-зайци (които, както казах, повече подхождаха на самата Нарния, а не на Средната земя. Все пак, приказките може да имат нещо близко, но не бива да се смесват). 

Общо взето, на Джаксън му се е искало да повтори финансовия успех на филмите си "Властелина", продуцентите са понатиснали и така се е родила идеята за трисериен "Хобит" с по три часа време във всеки епизод. Тук решението да се доизмисли, добави и доснади материал изобщо не е продиктувано от някакви творчески нужди. Става си въпрос единствено за пари. В сюжета обаче просто няма суровина за общо девет часа седене в залата. Това не е дълъг хилядастраничен роман като "Властелина", а просто детска повест от триста страници. Затова новите моменти си стоят като кръпки. Дори с ретроспекции към Приложенията на по-голямата книга или тук-там с по нещо добавено за хубост, една честна филмова адаптация на "Хобита" би могла пряко сили да се вмести в два епизода от по два часа всеки. Когато дойде време на пазара да бъде пусната и режисьорската версия, тя ще трябва да е по-кратка от филма, а не по-дълга от него. Вместо да добавят част от отпадналите сцени, монтажистите по-скоро би трябвало безмилостно да орежат ненужните неща - както е направено навремето с безсмислено дългия "Хан Аспарух", за да стане поне малко по-гледаем.
Тогава "Хобит" на Питър Джаксън би станал една идея по-гледаем, две идеи по-приказен и три идеи по-близък до оригиналния Толкинов замисъл. Защото това, което сега се върти в киносалоните, може и да има финансов успех, но е провал по отношение на композиция и връзка с книгата. Зрител, който не е чел истинската историйка, ще остане с погрешното впечатление, че Толкин е писал някакви безкрайни баталии.
Разбира се, наясно съм, че машината за пари около Джаксън не би си и помислила да съкрати някой епизод, докарващ зрителски оргазми и щастлива мозъчна смърт на непълнолетното фенство. 
Поне аз обаче имам свой вкус, възпитаван с класически книги и клосически филми. Няма да дам нито лев повече за неумелото разпарчетосване на хубавата приказка. Ако от мазохизъм някога отново ми се догледа "Хобит" от Джаксън, това ще става само у дома, чрез безплатен торент-тракер, без 3D-насилие над очите ми. Смея да препоръчам същото и на всеки друг.
Разбира се, сега е зима и може би е най-добре човек просто да си седне в любимото кресло, да нахлузи любимите пантофи, да хване с едната ръка какаото (ракията или каквото му се ще), а с другата - хубавата приказна книга на Толкин, може би да я чете на глас на някого, когото обича и напълно да забрави за всякакви филмово-игрови моди. Това е най-близката до самия автор форма на консумация на този разкошен приключенски сюжет. 

Преди ми се щеше New Line Cinema да снимат и "Червенокосия Джайлс" или "Децата на Хурин", пак книги от Толкин. Сега само си мисля: не дай Боже!

"Хобитът" трябваше да бъде филмиран много по-спокойно, с повече почит към самата приказка. Честно казано, бих предпочел Драконът да е анимационен виц (като във "Вещера" или дори в българския "Ламята" от 1974) отколкото добрите артисти да губят значение на фона на всякакви зрелищни ефекти. Гледаше ми се вълнуващ филм по приказка, написана от британски професор, в цивилизовано темпо и със скрити пластове, а не поредният "Трансформърс". Гледаше ми се кино, а не компютърна игра.

Евалата за коментара! Вярно е, че днешното кино е само ефекти и екшън, в който истинският замисъл на историята избледнява и дълбочината на персонажите губи значение за сметка на евтините, повърхностни зрелища. Но все пак няма как да не се напъна да го гледам, бидейки такъв отявлен почитател на Толкин...

Ами много добре сте очертал основната проблематика.Сигурен съм,че е точно така.Но честно казано аз си мисля,че дилемата винаги е такава и ще става все по-такава.Киното се старае да се идентифицира със себе си.Атмосферата във Хобит се различава драстично от атмосферата във Властелина(книгите)-поне за мен,и ако имаше как да се сменят имената(на всичко),трудно бих познал същият автор.
Само че киното си гони разпознаваеми за публиката си образи,сам казахте,Нарния,Властелина,дори защо не и Хари Потър.Алюзиите в жанра се натискат натам.Пука му на киното за странните,леко дебилизирани образи на хобита,или за простоватият със скрита мощ образ на Том Бомбадил.Прости и бързи решения на проблемите,с малко кръв в киното не са желателни.То си гледа аудиторията,гледа този,който вчера е гледал "Матрицата",днес да хареса и"Хобитът".
Та този тип разочарование ми е добре познато.И аз не помня кога беше първият път,дали при "Властелинът", дали при"Троя" или другаде.Но това е неизбежното бъдеще на киното и май трябва да се научим да оценяваме това,което все пак ни се дава.
Киното вече е все по-малко изкуство,все повече комерсиализация.

и изчакай торент.

Нали цялата идея на тази бутафория е да се нагледаме на 3D, 48fps ефекти. Ако го гледам на лаптопа си, даже и това ще изчезне.

Наскоро в нета попаднах на Вагнеровия Лоенгрин "изигран или изгаврен днес" с персонажи дегизирани в съветски и германски униформи от ВСВ!

Демографското ликвидиране на западните народи върви ръка за ръка както се казва с културното и нравствено ликвидиране - кича и безвкусицата, а вече и откровената гавра не се прикриват - те дефилират и се афишират - гордо?!

И все пак от торрент след време ще гледам "Хобитът", най-малкото защото искам да забележа част от забележките ти към филма дали споделям и аз.

Не ме интересува идеята на самата бутафория, а все пак да гледам що-годе нормален филм. Вярвай на патило: ако го гледаш на компютър, в нормални кинаджийски две измерения и можеш да си нагласяш звука, ще е по-добре. Другото е болезнено и уморително.

Ами... събираме се тези дни 5-6 приятели от тайфата... ще си купим пуканки, безалкохолно и ще седнем да хапнем заедно... после ще отидем на кино... след това ще излезем някъде вечерта... И така.

Ако си го гледам вкъщи на лаптопа, нищо от гореизброеното няма да се случи.

Ходенето на кино не е проста работа ;)

донякъде оправдава отиването на филма :) И ние така направихме.

много благодаря!
Честно казано, за мен книгата "Хобитът" носи съвсем различна атмосфера от трилогията "Властелина". Трилогията е епична, Хобитът е... детска домашна приказка. Нещо подобно се забелязва в развитието у "Хари Потър" - пети том категорично е за "юноши старша възраст": дори само бележката за чувствата му относно смъртта на Сириус Блек - че вселената се е разделила на две - една със Сириус, и една без него - според мен изисква човек да е (съ)преживял в по-съзнателна възраст нещо такова, за да го разбере.
Ако трябва да сравнявам атмосферата в книгата "Хобитът" с друг текст, без колебание ще посоча българската "13 вълшебни приказки" - не я продавам аз, просто да си спомните корицата, който я е виждал :)
http://prodavalnik.com/13-vlshebni-prikazki-i8983589

хареса ли ти Черният рицар - Възраждане?

"Хобитът или Дотам и обратно" е приказка - мъничка, простовата, богата на събития, но може би бедна на характери. Добре, това е така. Това май ще е направо дефиницията за приказка. ""

На човек, който определят "Хобитът" като мъничка и простовата книга, и дори я сравнява с приказка ( предполагам от сорта на тая c Пeтър Мунк и джуджето), не заслужава дa му се прочете и ред от "рецензията" след това.

Нито ред, брате.

не беше лош. Не е точно моят тип филм, но определено се гледаше.

Хм,разколебахте ме.Но все пак ще почакам да мине премиерата и ще го пробвам.

вярвах, че ще ти хареса. Предполагам си оценил гаврата с Френската революция?

Да, в сюжетите за Батман винаги има по нещо чешитско.

Не мога да се съглася с даването на "Името на розата" като добър пример за екранизация. За мен беше огромно разочарование.

то вече е въпрос на лична преценка. Във всеки случай и "Хобит" не е добра екранизация.

http://asthfghl.blog.bg/zabavlenie/2012/12/17/kakvo-po-goblinskite-diavoli.1032548

имаше някои неща, които ми харесаха, но като цяло филмът си е изцяло Джаксънова Средна Земя. От Толкин не е останало нищо.

Привет на всички! :)

Ще ми се ей така за цвят да има и едно мнение, което коренно се различава от това на mglishev... затова и го пиша този коментар. С доста от нещата написани по-горе не бих се съгласила, но не бих и изказвала мнението си сякаш от позицията на човек, чиито изводи и доводи са неуспорими... затова ще си пиша в стил "според МОЕТО мнение", а не в стил "това е така, защото АЗ така мисля".

За мен лично "Хобит" е най-увлекателната, най-динамичната, концентрираната с най-много приключения, предизвикателства и емоции творба... все пак цялата тая шарения от обстоятелства и развои е сгъчкана в няма и 300 странички, нали!? И е всичко друго, но не и една обикновена детска приказка, която би било редно да бъде филмира по-простичко и по-...спокойно. Аз лично не бих приела по никакъв начин такава една спокойна екранизация.

Спомням си деня, в който се докоснах до тази "детска" приказка, спомням си как я прочетох на един дъх и как за мен лично започна една нова епоха - епохата на опознаване на Толкин. Не ви харесват вмъкнатите и оттук-оттам развитите моменти, които само леееееко биват споменати в книгата... И защо!? Защото това не било по книгата. А давате ли си сметка как са се чувствали преди години някои деца, които остават с един куп въпроси от тази иначе така проста и семпла приказка. Откъде са си изнамирали информацията, кой по дяволите е Некроманта, ама какво е ставало на тоя Сбор, ама Гандалф защо го наричат още Митрандир, ама на тоя Сбор само маяри ли са били, ама откъде точно идва Смог, и той ли като балрозите е творение на Мелкор, как точно Даин убива Азог... типично по детски, един куп въпроси, които сякаш нямат край и се множат с всеки следващ прочетен ред.

Нещо толкова динамично и ВЪЗЛОВО в историята на Средната земя, няма как да бъде представено по-семпличко и по-спокойничко... аз като фен не само на тази приказка, но и на цялата митология не мога да посоча за излишен НИТО един момент от филма... даже питам за още. :)

Привет и на теб :)

Следователно Толкин просто не е трябвало да пише приказка, а още един Властелин?

За мен дотук най-успешната адаптация на "Хобитът" си остава осемдесетарският български комикс от списание "Дъга" на Сотир Гелев и Кънчо Кожухаров, по превода на Красимира Тодорова от 1975. Точно е уловена атмосферата на книгата, която все пак е детска (особено с преките обръщения на автора към читателя и с лекия хумор тук-там).