Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.08 13:33 - Беоулф и Зеленият рицар
Автор: mglishev Категория: Изкуство   
Прочетен: 342 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 26.08 13:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                                 Или Чосър в Камелот   

  Покрай филма "Зеленият рицар" се замислих за няколко паралела между самата поема "Сър Гауейн и Зеленият рицар" и още два големи английски литературни паметника, които ми се струват свързани с нея: "Беоулф" и "Кентърбърийски разкази".   
  "Гауейн" е писан в XIV в., може би по едно и също време с направо ренесансовите чосърови "Разкази". Но е примитивна история за фантастичен героизъм и при това - в традиционния алитеративен стих - като "Беоулф". Има и разпознаваем уелски пласт в "Гауейн", но други неща са по-интересни. "Гауейн" е свързващо звено, едновременно принадлежи на по-стария период и на почти отиващия към ранната Модерност свой век.   

  Рицарят в "Гауейн" е въоръжен така, както и Рицарят на Чосър. И двамата са определено куртоазни, набожни, но светски мъже. Само че Гауейн се изправя срещу фантастичните чудовища от митове и легенди, докато Рицарят в "Разказите" е воювал тук и там из своята съвременна Европа. И двамата знаят "Отче наш", но Гауейн отива на среща със съдбата във вид на зелен гигант с огромна секира, докато Рицарят на Чосър забавлява поклонниците към Кентърбъри с историйка, заета от гръцката митология. Единият не се учудва от срещата си с какавото и да е чудо или магия. Другият по-скоро не вярва в такива неща. Гауейн би се чувствал чудесно в сюжети с фантастични изпитания от XI-XII в., в "Песен за Роланд" или в "Рицарят на каруцата", докато Рицарят от "Разказите" спокойно би могъл да придружава сър Джон Хокуд, Джон Гонт или добрия епископ Хенри Диспенсър в италианските войни, из Испания или във фламандската част от Стогодишната война, за да изкара някой шилинг. Освен това текстът на Чосър е ясен, разбираем, почти модерен английски. Докато текстът на "Гауейн" е на диалект. Авторът на "Разказите" говори пред един доста континентален двор. Анонимният автор на "Гауейн" говори пред малка група земевладелци и ловци в своята част от страната. И двамата обаче ценят лукса - и добре го познават. И двамата с уоволствие описват сезони, ястия и облекла. Вкусовете им за приключения се различават, но вкусът им за вино, месо и разговор е еднакъв. Гауейн не би могъл да бъде един от Чосъровите пътници към Кентърбъри, но Чосъровият Рицар би могъл да бъде един от гостите на Гауейновия Артур по Коледа.   

  Същевременно "Гауейн" е писан в западната част на Англия, на териториите на някогашното англосаксонско кралство Мерсия (или по-точно Меркия). Предполагам, че "Беоулф" е съставен точно за мерсийския двор, тоест на почти същата територия още в осми век. Това е оспорима хипотеза, но я поддържам заради примитивния характер на староанглийския епос и ласкателните споменавания на ангелнския крал Офа в текста: Офа е и името на най-значимия мерсийски владетел от осмото столетие. Героите на "Гауейн" определено са християни (даже и нечистата сила от Зеления параклис се позовава на Бога). Героите на "Беоулф" са езичници, но имат интуитивна, добродетелна, предхристиянска, даже философска представа за същия Бог. Авторът на "Гауейн" открито поставя царуването на своя Артур в поредица от събития, започващи с Троянската война и основаването на Рим. А поетът на "Беоулф" на няколко места в поемата си сякаш издава, че е чел поне преразказ на Вергилиевата "Енеида": немощният, възрастен цар Латин от латинската класика много напомня аналогичния датски крал Хротгар. И двамата владетели имат нужда от шампион, който да ги спаси от врага. Беоулф не се жени за дъщерята на Хротгар, както Еней взима Лавиния, но въпреки това има доста общи моменти между Беоулф и Еней, като започнем с героичното им идване по море и с функциите им на защитници на по два народа. Гауейн отсича главата и отнема секирата на своето симпатично зелено чудовище. Беоулф откъсва лапата и отнема меча на своя зловещ Грендел. Грендел не говори. Зеленият рицар не мълчи. И в "Беоулф", и в "Гауейн" сблъсъкът между воина и чуждото присъствие е наричано "игра" с една и съща мрачна ирония. Гауейн, точно както и Беоулф, тръгва след първия (успешен) изход от срещата да търси дома на своя опонент. Гауейн, точно както и Беоулф, се сблъсква по пътя с изкушението да вземе съкровище, което не трябва да пипа (и двамата герои решават загадката с чест), както и с опасно женско същество: майката на Грендел никак не е прелъстителна, за разлика от съпругата на лорд Бертилак от "Гауейн", но близостта и с двете може да бъде еднакво фатална за самотния воин. Паралелите между двете алитеративни поеми, делени от няколко века, могат да се изреждат дълго. Най-далечният, но и може би най-интересен от тези паралели е, че, хронологично погледнато, кралете Хротгар и Артур (а съответно и техните шампиони Беоулф и Гауейн) би трябвало да се разполагат в една и съща епоха - началото на Тъмните векове, края на Късната Античност, периода Вендел, зората на adventus Saxonum, пети или шести век. Разбира се, двете двойки принадлежат първоначално на враждуващи култури, но в крайна сметка и двете поеми се реализират в близък стил и все на английски език.   

  Приключвам това импровизирано есе с един може би нахален цитат - откъс от дълга и все незавършвана моя версия на "Гауейн". Това не е превод, а адаптация:   

  Във залата на кон зелен пристъпи
грамаден мъж, в зелено цял облечен,
с лице зелено и зелени длани,
брада, коса – зелено беше всичко.
В ръка държеше брадва, пак зелена.
Не бе с осанка зла, бе съразмерен,
чертите благородни на лика му
раздвижваше усмивка. Там личаха
два реда изумрудни здрави зъби.
Така мълчахме, че се чу навън как
в градината изграчи трижди гарван.
Тогава чак с присъщата любезност
Артур приветства госта ни нечакан:
„Добре дошъл, приятелю зелени!
Тук днес е празник и ако си смъртен,
седни до нас, че в час на нужда идваш –
не можехме пира си да започнем
без разкази за подвиг или чудо.
А ти за нас си, вярвай, чудна гледка.“
Засмя се гостът с гръмък глас, а сетне
продума: „Не, кралю, за друго идвам!
Облог да сторя искам с някой воин,
облог, какъвто никой не е чувал!
Със тази брадва нека ме удари
един от вас веднъж, където иска.
А след година точно ще го чакам –
да върна удар, също толкоз силен,
в Зеления параклис, хей на север,
и знайте, че Зеленият съм рицар!“
За удари сме винаги готови,
но този бе магьосник или дявол,
та никой не поиска да отвърне.
Засмя се пак мъжът зелен и викна:
„Това ли е дружината от Кардуел?
Не знаех, че са сбрани тук страхливци;
сега обаче всеки ще научи
как срамно сте посрещнали молбата
на странник млад-зелен за бас по мъжки!“
Понечи кралят бързо да отвърне,
но казах си, че стигат толкоз пъти,
когато сам Артур се е заемал
със дело, по-подхождащо на други,
без толкова владения и грижи.
Не може всеки път, когато някой
скучаещ великан реши да чуе
какво желаят дамите най-силно,
Артур да изоставя двор и кралство,
за да научи всяка женска тайна.
Не бива всеки път, когато някой
разбойник-рицар преградил е моста
и никого не пуска да премине,
Артур да грабва копие веднага.
Та иначе защо ще сме му ние?
Затуй преварих краля, станах рязко
и брадвата поисках с жест надменен:
„Зелен си още, щом се подиграваш
с Артуровите рицари. Главата!
Главата ти ще взема аз веднага,
а после ще те търся, за да върнеш
и ти на мене в срок едничък удар.
Кокошките и без глава подхвърчат,
та може и със теб така да стане.
Пък ако питаш кой съм, ще ти кажа:
зелен хлапако, гербът ми е слънце
и Гауейн, син на Лот, е мойто име!“
Погледна ме зеленият без злоба:
„Добре говориш, сине Лотов. Виждам,
че все пак има и мъже във Кардуел.
Но днес залязва слънцето тъй рано,
че може да е къс и твоят полет.“
Подаде ми секирата, застана
на колене пред мен и рече: „Удряй.“
Главата му отсякох, без да мигна,
но той не рухна в кръв, а се протегна,
отсечената стисна за косите,
обърна я към мен и тя продума:
„Пази секирата една година!
Когато дойде Коледа отново,
бъди при мен в Зеления параклис,
далеч на север. Сам ще го намериш!“
С глава в ръка на коня той се метна,
препусна като хала. Ние всички
останахме безмълвни от почуда.
Накрая и пирувахме, но вяло. 
Годината изтече някак бързо. 
А щом отново зима се прокрадна,
напуснах Кардуел, насам потеглих
да търся тук Зеления параклис,
където ще изпълня и облога,
и земният живот ще ме напусне.
До днес не знае никой, срещнат пътем,
Зелен параклис в северната област,
до Коледа остават дни броени
и трябва да потегля утре рано
с надеждата честта си да запазя,
главата ми дори затуй да падне.“



Гласувай:
1
0



1. syrmaepon - Или първи знак, че буржоазията идва да смени благородничеството начело на държавността....
29.08 16:18
"Само че Гауейн се изправя срещу фантастичните чудовища от митове и легенди, докато Рицарят в "Разказите" е воювал тук и там из своята съвременна Европа..."
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7666908
Постинги: 1089
Коментари: 8071
Гласове: 5621
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата