Произходът на ранните българи: обществен интерес и проблематика
 
 

Боже помози или "хванахме се за зелено" :)
Пролетта в София е главно в парковете и на пазара. Времето се оправя, мацките смъкват по някой кат дрехи, което,разбира се, е хубаво.
Иначе нещата опират главно до неща като марули, репички, пресе...

Докато си говорим в блоговете (и на още няколко места с други събеседници), забелязвам някои общи характеристики на автохтонисткия "дискурс", както биха го казали в "Литературен вестник". Доста показателни. Тези харатеристики се отнасят ...

Зелени стаи с тюлени завеси,
череша в двора, в клоните хамак.
Омазан с мед до лактите хлапак;

І. Феодалното куче
Кучето е феодално същество.
То често има буен нрав

Щом зима зла скове дома висок,
щом падне сняг и мрак, и студ жесток
и млъкне в двора бял певецът-водоскок,

Вярно ми каза дърварят -
ето го селото.
Прекрасни ниви и градини

"Ръцете на Краля са ръце на целител..."
Дж. Р. Р. Толкин
Някога живял един крал, който имал най-нежните ръце на света.

Из "Хроника на южните земи" от Достопочтения Ениал, издадена в Новата столица, в печатницата на Филдар Ека
през 402 година на Анвал
с разрешение на Великия съдия на Столичния град

"Така добре познавам тази стая..."
КАВАФИС
Когато вечер се прибирам,

Когато неспособен е да пише
(да мисли, да се впуска в приключения...
... и още други уморителни неща),

Из "Писмата на щитоносеца" от Лудгриф, граф Емонин.
Григория, 630 г. на Словото. В печатницата на Илдорикус Фалм.
Из ХVІІІ-то писмо: До моя брат Хунгриф.

Често самотникът чака за милост от Бога,
макар че отдавна с тъга на душата
цепи вълните на морската бездна,

Ще ми направиш, зная,
свирка и кафе
от бач като се върна.

Когато в София напролет дъждът се извали добре,
изпълват кестените нощите.
Големите им стволове - широкоплещи стражи -